или

Лаптоп батерии: митове и легенди

"Ако усетите, че батерията на вашия телефон или лаптоп започне да пада по-бързо, незабавно се завъртете три пъти обратно на часовниковата стрелка, направете кълбо напред и три подскока на един крак."

Сърфирайки в интернет можете да прочетете най-разнообразни митове и легенди, свързани с правилата за употреба и експлоатация на литиево-йонните батерии, повечето от които са верни толкова, колкото горния цитат. В този текст ще обърнем внимание на две от най-устойчивите легенди.

Memory ефект

През последните години литиево-йонните и литиево-полимерните батерии, които предлагат както по-високо съотношение тегло - енергия, така и липса на т.нар. memory ефект, са на практика доминиращите типове батерии, които се използват при потребителската електроника. На практика memory ефектът може да се наблюдава единствено при морално остарелите вече NiCd батерии, при които беше от значение кога батерията се зарежда – при частично или пълно разреждане.

В съвременните литиево-йонни батерии този момент липсва, но се наблюдават редица други ситуации, имащи като краен резултат нещо, силно наподобяващо memory ефекта. Сред най-често срещаните проблеми при тях е понижаването на напрежението на напълно заредена батерия вследствие на често системно презареждане. Това се дължи на факта, че електролитът на батерията образува фини кристали по плочите на катода или анода, ефективно намалявайки тяхната активна повърхност. Макар батерията все още да разполага със същото количество енергия, каквото би имала като нова, за следящата логика (например на мобилния телефон) пониженото напрежение изглежда, сякаш батерията е почти напълно изтощена.

Друг често срещан проблем при акумулаторните батерии е регулярното стигане до дълбок разряд (deep discharge). Тъй като всяка една акумулаторна батерия е съставена от определен брой клетки с различен капацитет – всяка от тях се нуждае от различно време за отдаване на енергията си. Така при настъпване на deep discharge някои от клетките достигат нулева позиция преди другите и „обръщат поляритета си“. Казано по просто, клетките с все още оставаща енергия в себе си започват да зареждат напълно изтощените. По този начин батерията губи от своя ефективен капацитет и започва редовно да „пада“ по-бързо от очакваното. Заедно с предходния разгледан случай deep discharge е вторият по честота срещан проблем, особено при батериите на мобилни телефони и преносими компютри.

Поради технологията на отдаване на енергията в Li-Ion/Polymer акумулаторите пълното им изтощаване ще доведе или до нагряване на елемента до необратимото му унищожаване, или до пожар или експлозия. По тази причина производителите влагат в батериите схема, наблюдаваща нейното напрежение и оставащата в нея енергия. При достигане на ниво, близко до критичния минимум, схемата автоматично изключва батерията, в резултат на което тя изглежда „напълно изтощена“. Относително честите проблеми на доста производители на лаптопи с техните батерии показват, че тази микросхема никак не е маловажна за правилното функциониране на системата.

За "циклите" и съхранението

Що се отнася до най-разпространените в момента батерии – Li-Ion/ Polymer, друга често пренебрегвана тяхна характеристика е стареенето и ограничения брой цикли зареждане/разреждане, който имат. Животът на една батерия от този тип е силно ограничен във времето и правилната й експлоатация зависи от две неща – температура на съхранение и заряд, с който се съхранява.

Съхраняването на батерия, заредена на около 40% от капацитета си, е много по-щадящо за елементите й в сравнение със съхраняването на заредена на максимума си.

Сред митовете за акумулаторните елементи (обикновено главно за лаптопите) е и един доста разпространен, гласящ следното: „Съхраняването на батерия вместо постоянното и използване в лаптопа удължава нейния живот.“ Това не е така по две причини, първата от които е именно ограниченият живот на химическите елементи в батерията, често пъти възлизащ едва на 2 до 3 години. Казано по-просто – батерията така или иначе ще „умре“, така че по-добре я използвайте, докато можете. По важното обаче е, че този тип батерии имат краен брой цикли на зареждане/разряд, при чието достигане те стават неизползваеми. Тези цикли обаче не касаят случаите на частично изтощаване на батерията с последващото й зареждане, а единствено и само случаите на пълното й изтощаване. Ето защо за една Li-Ion/Polymer батерия е много по-щадящо всекидневното й минимално изтощаване и зареждане, отколкото поставянето й в килера за една година, при което тя често пъти бива напълно „изцедена“. Впрочем един важен съвет – ако е възможно, стремете се да избягвате максимално пълното изтощаване на Li-Ion/Polymer батериите. Всеки такъв цикъл намалява значително дълготрайността на този тип батерии, а и за тях не е вредно постоянното дозареждане.

Ако все пак ви се наложи да съхранявате батерията си отделно от лаптопа, имайте предвид следните няколко съвета: никога не оставяйте елемента за съхранение напълно зареден – далеч по-полезно е той да съдържа около 40% до 50% от заряда си. Оптималната температура, при която е добре да се складира батерията, е около нулата, но тъй като това трудно може да се осигури в домашни условия, старайте се поне тя да не превишава 25 градуса по Целзий. Проверявайте нивото на батерията на всеки няколко месеца, а още по-добре – ежемесечно и ако има нужда, дозаредете елемента.